Компютърните зависимости изместват пристрастяването към хазарта

Надежда Пантелеева:

Има генетични фактори в зависимостите.

Според общата теория зависимост към тотото и прочие подобни игри няма-води се „лек” хазарт. Но аз не споделям това мнение мисля, че зависимост може да се развие. Според мен има и генетична предразположеност към хазарта. Бингото, например, е женска територия, женски приоритет-главно за уплътняване на времето на неработещи жени. На ротативките играят хора с по-нисък интелект - там само дърпаш една ръчка. Професионалните картоиграчи и играчите на борсата са най-умните. Според мен там се проявява генотипът. Затова и тези две зависимости лекуване просто нямат.

Психолозите отдавна предупреждават, че онлайн зависимостта може да разруши живота на човека. Например, само в Германия от Интернет зависимост страдат около 2 милиона човека, които възприемат виртуалния живот за реален. За много млади германци практически цялото време преминава онлайн: в интернет те играят, чатят, флиртуват, пазаруват и работят. Става все по-трудно хората да бъдат откъснати от екрана, коментира Тео Весел, председател на берлинския Съюз за помощ на зависимите.

Какво ще направите, ако поотрасналият ви тийнейджър има една-едничка страст - компютъра? И буквално не спи, след училище почти не излиза извън дома, и дори не му остава време за хранене? Е за последното има и такъв лек - да дръпнете шалтера и да спрете тока, че да го примамите на масата...

Може да звучи и анекдотично, но за съжаление е истина. И това е само част от проблем, който все по-вече ще се задълбочава - компютърната зависимост.

„Истината е, че компютърната зависимост в момента набира скорост и тепърва последиците от нея ще стават все по-видими”, твърди бургаската психоложка Надежда Пантелеева. Според нея все още специалистите нямат много натрупан опит в това отношение. Но е категорична, че проблемът не се отнася само до децата и младежите, а и до възрастните хора.

Изследванията показват, че компютърната зависимост вече почти напълно измества хазартната. Бумът на последната специалистите датират в периода 1994-1996 година. Според Института по социология към БАН в периода 1992-1996 г. у нас са отворени 48 казина и работят около 82 000 ротативки. На черно за изход от спортни и конни състезания седмично се залагат по около 120-180 000 „нови” лева. В същия период в Италия функционират 17 казина, от тях във Венеция – 2; в Австрия има 32 000 ротативки: във Франция – 80 000; в Белгия – 18 000. През 1998 г. оборотът в българските казина надвишава многократно този в Германия и Испания твърдят експертите.

По това време се говори за над 11 000 човека у нас, зависими от хазарт. При това докато по света само 3-12 % о участниците в хазартни игри показват признаци на зависимост, у нас процентът е около 30-35. Един от рисковите фактори за пристрастяване е достъпността до игрите на щастието в млада възраст.

„Аз, на практика, така започнах по него време да се занимавам с този тип зависимости – с деца на възраст около осми клас. Иначе зависимостите са еднакви – независимо дали става дума за компютърна, от Интернет, от хазарта. Те са идентични, защото при всички тях в мозъка на зависимия се отделят допамин и ендорфин, и се създава приятно усещане”, посочва Пантелеева.

Специалистите считат, че почти всеки човек има някаква пристрастеност – тя може да бъде както към алкохола или тютюнопушенето, така и към кръстословиците, примерно, или към бродирането. Един от показателите, че влечението става зависимост е, че се търсят все по-големи дразнители, все по-големи „дози” от същата дейност, която доставя удовлетворение.

Според психолозите компютрите и Интернет сами по себе си не са проблем. Проблем е поведението на тези, които ги използват. Импулсът да се седне пред компютъра е да е в Мрежата е почти непреодолим. И ако няма такава възможност по някаква причина, този човек изпитва абстиненция, която е много сходна с тази при наркоманите или алкохолиците, обясняват специалистите.

Поведенческите предпоставки се откриват при хора, които например имат проблем в общуването. За да избегнат неудобството от връзката с околните, те все повече затъват в Интернет, където неприятните емоции от директното общуване с други хора могат да им бъдат спестени, изтъква Константин Павлов, един от създателите на специален сайт по този въпрос.

Според неговите наблюдения най-сладкото изкушение на Интернет е, че всеки може да се сдобие с нова идентичност, да общува с другите и да приеме онлайн „връзките като истински.

„Тревожно е, че в някои случаи нещата ескалират. Ето нещо от моите случаи – две бургаски момичета контактуват в Мрежата. Между тях възниква конфликт. Отначало вербалната агресия е в Интернет, след това се прехвърля по телефона. И накрая правят  скандал и се сбиват в училище!”, разказва Надежда Пантелеева.

Нейната практика показва, че компютърната зависимост при децата и младежите води до много негативни последствия. Те трупат отсъствия, не спят през нощта, а дремят в училище,  нямат мотивация за учебен труд.Постепенно се десоциализират, почти не поддържат други контакти извън Мрежата. Отделно са чисто физическите проблеми в резултат от обездвижването и многото часове пред екрана на монитора.

Според Пантелеева първите симптоми на зараждащата се зависимост могат да бъдат открити още, когато детето е в трети – четвърти клас. За съжаление, обаче – твърди тя – родителите усещат проблема чак тогава, когато вече е твърде късно. И причината е не само в това, че повечето хора в активна възраст днес нямат възможност да отделят нужното време на децата си, но и че не са запознати с рисковете от съвременните технологии.

„Лечението в случая, както и при повечето зависимости, е чрез когнитивно-поведенческа терапия. Успехът на психолога зависи преди всичко от типа личност – най-вече от мотивацията й и от умението й да чува другия – това много помага”, е разбирането на Пантелеева.

Според нея превенцията в случая е много трудно нещо.При всички положения една от стъпките е запълване на свободното време на децата, повече ангажименти в училище. За съжаление, в днешните условия на недостиг на финансов ресурс в училищните бюджети първото, на което се посяга, са занималните. А  в тях учениците уплътняват поне три часа дневно, което е особено важно за децата в риск-просто ги държи далеч от улицата, подчертава  Пантелеева.

„Разбира се, не трябва да се абсолютизират нещата - казва психоложката - компютърните игри не винаги са вредни. Например, при децата с т. нар. специални образователни потребности биха могли да бъдат полезни. Става дума за деца с ненарушен интелект, които са хиперкинетични – игрите им помагат да се концентрират. Но пак всичко трябва да бъде с мярка. Иначе и те развиват зависимост”.

Пантелеева не отрича, че екшън-игрите до известна степен дават възможност да се излее детската агресия. Но проблемът е, че игрите с насилие оформят модел на поведение, който е опасен и който после се пренася в реалния живот.